Двете лица на кортизола (част 1)

Колко калории има в стреса?

Трябва да признаем, че този въпрос звучи глупаво. Никой не може да яде стрес. Но точно този въпрос ни насочва към нещо, което всички пропускаме, нещо, от което сякаш се интересуват само професионалните атлети: калориите не контролират метаболизма, но хормоните въздействат върху него много активно. А когато говорим за хормони, стресовият хормон кортизол е критичен.

Хормоните не само влияят на това колко калории ядем за ден, те също могат да влияят на качеството на калориите, да се отразят на това къде тези калории се съхраняват в тялото и дали ще бъдат изгорени.

 Хормонът кортизол

Най-добрият начин да мислим за хормоните е като за клетъчни пощальони. Те доставят информация на клетките вътре в тялото, какво се случва извън него. Кортизолът е хормонът, който изпраща съобщенията за опасност. Той играе едновременно защитна и адаптационна роля. Той работи срещу възпаленията и освобождава захар в мастните депа на организма, за да отговори на външния стрес. Всичко, което представлява потенциална опасност за организма, неминуемо ще доведе до освобождаването на кортизол, за да помогне.

В средите на професионалните спортисти кортизолът е наричан хормонът на доктор Джекил и мистър Хайд. Това е интересен начин да мислим за кортизола. Много хора гледат на него като нещо зло, което складира мазнини и свива мускулите. Но фактите сочат, че кортизола е необходим за здравето и може дори да гори мазнини при правилните обстоятелства. Няма съмнение, че може да бъде деструктивен в определени ситуации, когато нивата му са хронично завишени или е постоянно подтиснат. Но когато кортизолът е балансиран, той може да помага.

Хормонално „социализиране“

Би било интересно да погледнем на хормоните като на хора – те се държат по различен начин в зависимост от средата, в която се намират и в зависимост от хората, от които са заобиколени. Например високо ниво на кортизол в режим на ниско-калорийна диета ще доведе до различен резултат, отколкото същото ниво на кортизол в режим на високо-калорийна диета. Същото нещо важи и за тренировките.

По време на тренировка кортизолът работи заедно с другите хормони в тялото, които горят мазнини, като катехоламините (адреналин и норадреналин) и хормона на растежа, за да се увеличи освобождаването на мазнини. Но когато кортизолът се „социализира“ с инсулина вместо това, получаваме точно обратния ефект.

 Кортизолът & инсулинът

Технически погледнато кортизолът е хормон, който може да складира и да гори мазнини. Това е така, защото той повишава активността на липопротеиновата липаза (LPL), основният ензим за съхранение на мазнини в организма. Но също така повишава активността на хормоналната липазна чувствителност (HSL), която е основният освобождаващ ензим в тялото.

Хормонът на растежа и катехоламините (адрелин и норадреналин) , които са по-високи по време на тренировка и периоди на гладуване, акцентират върху потенциала на кортизола да гори мазнини, докато неговото подтискане акцентира върху способностите му да складира мазнини. В часовете около храненията, когато инсулина в тялото е висок HSL е ниска, докато LPL се повишава. В този случай инсулина активира способността на кортизола да складира мазнини и блокира способността му да изгаря мазнини. Кортизолът и инсулинът също така блокират действието един на друг като понижават чувствителността на рецепторите. Това води до извода, че не само храната може да ни направи инсулиново резистентни, но и стресът може. Много от фитнес инструктурите по залите ще ви кажат, че кортизолът е хормонът, който ви кара да задържате мазнини в проблемните зони на тялото. Но това не е точно така. Кортизолът в комбинация с инсулин и грешна диета са причината за складирането на мазнини.

Кортизол & Щитовидна жлеза

Друго интересно действие на кортизола е как си въздейства с основния метаболитен двигател за изгаряне на мазнини – щитовидната жлеза. Кортизолът и катехоламините изострят чувствителността на щитовидните рецептори. Така че, ниският кортизол би могъл да доведе до ниска активност на щитовидната жлеза. Високият кортизол затруднява нормалното превръщане на неактивния хормон (Т4) в активния (Т3). За нормално функциониране на щитовидната жлеза, кортизолът не трябва да бъде, нито висок, нито нисък, а в норма.