Научното общоръзбиране около ползите от т.нар. „Zone 2“ тренировки (умерено натоварване при 60-70% от максималния пулс) доведе до сериозна промяна в навиците на активно спортуващите. Вместо часове, прекарани на пътеката в залата, атлети от различни нива все по-често пренасят аеробната си база сред природата.

Проучванията в спортната физиология показват, че нискоинтензивното движение на чист въздух подобрява митохондриалната функция и метаболитната гъвкавост, без да претоварва централната нервна система. Неравният планински терен и естествените наклони ангажират допълнително стабилизиращите мускули и глезените, като същевременно поддържат пулса в оптималните граници за изгаряне на мазнини.

Данните сочат, че есенните преходи и бяганията с нисък пулс на открито се превръщат в предпочитания метод за запазване на кондицията между интензивните силови цикли.

/АI/