В ерата на социалните мрежи и инфлуенсърите по здравословен живот, диетите отдавна не са само средство за отслабване – те се превърнаха в начин на живот, статус и дори убеждение. Сред най-популярните напоследък са кетогенната диета и режимът „Зоната“. Обещават бързи резултати, повече енергия и дългосрочни ползи. Но докъде стига ефектът и откъде започват рисковете?

Кето диетата набляга на високомазнинна и нисковъглехидратна храна. Целта е тялото да влезе в състояние на кетоза – при което вместо въглехидрати, започва да изгаря мазнини за енергия. Последователите ѝ често споделят за сваляне на килограми, повишена концентрация и по-стабилна кръвна захар. Но скептиците припомнят: дългосрочният прием на наситени мазнини и почти пълната липса на плодове и пълнозърнести продукти крият своите рискове.

Диетата „Зоната“, разработена от д-р Бари Сиърс, разчита на баланс между белтъчини, въглехидрати и мазнини в съотношение 40:30:30. Идеята е чрез контрол на инсулина да се постигне хормонален баланс, което да води до по-добро здраве и поддържане на теглото. Тук няма крайности, но критиците ѝ я упрекват в твърде строга математическа схема и трудност при реалното ѝ спазване в ежедневието.

Истината е, че няма универсална формула. Това, което действа чудеса за един, може да навреди на друг. Организмите ни са различни, а нуждите – индивидуални. Специалистите съветват – преди да се поддадете на поредната модна вълна, консултирайте се с лекар или диетолог.

Модерните диети могат да бъдат полезен инструмент, но не и панацея. По-важни от режима са постоянството, разумният избор на храна и слушането на собственото тяло. Защото здравето не е в калориите, а в баланса – и физически, и емоционален.