Мотивацията рядко прилича на експлозия. Тя не е пламенна реч, нито магическо вдъхновение. Тя е тиха. Понякога прилича на умора, през която пак тръгваш. На аларма в 6 сутринта, която не натискаш на "отлагане". На обувки до вратата. На обещание, което си дал на себе си.

Да живееш здравословно не е подвиг. То е избор, който правиш всеки ден – в храната, в съня, в границите, които поставяш. Това не е жертва, това е грижа.

Истинската промяна идва не когато се мотивираш, а когато престанеш да чакаш мотивацията, за да действаш.
Пътят към здравето не е линеен. Ще има спадове, откази, съмнения. Но ако се върнеш отново – значи си вътре. Значи си избрал себе си. Отново. И това е достатъчно.