Здравословното хранене отдавна не е просто „повече зеленчуци, по-малко захар“. Днес то е сложна схема от макронутриенти, фастинг протоколи, суперфудс и постоянно чувство на вина, ако си хапнеш кроасан.

Нещо се обърка по пътя. В желанието си да се храним „правилно“, загубихме удоволствието от самото хранене. Яденето стана формула. Калориите – враг. А гладът – подозрителен симптом, който трябва да бъде регулиран с приложение.

Хората вече не се питат: „Какво иска тялото ми?“. Питат: „Какво пише в плана ми за днес?“. Преследването на „идеалната форма“ се превърна в ежедневен тест по самоконтрол. И някъде там, между овесените палачинки и последното кантарче, изчезна една проста истина – храната е и наслада, и спомен, и емоция.

Да се храниш здравословно не означава да живееш като монах. Означава да познаваш тялото си, да му даваш това, от което има нужда – и да си прощаваш, когато от време на време му дадеш сладолед в 22:30.

Здравословното не е перфектно. То е устойчиво. И понякога включва и пица. Без вина.