Следобедните часове са капан. Тялото привидно се уморява, умът търси енергия, а ръката посяга към нещо сладко. Захарта се появява не като изкушение, а като обещание – на прилив, на фокус, на награда. Но какво наистина искаш?

Желанието за сладко често не е глад, а симптом. Липса на сън. Недостатъчно протеини в обяда. Или просто стрес, който търси утеха. И тук не става въпрос за забрана. Става въпрос за разбиране. Ако тялото моли за енергия, дай му я – но не автоматично. Съзнателно.

Шепа ядки, парче черен шоколад, ябълка с фъстъчено масло – малки корекции със стабилен ефект. Защото борбата със захарта не е битка на волята, а на навика. А когато задоволиш нуждата преди да се превърне в криза, ти вече печелиш.