Изкуствените подсладители – полезни или не съвсем

Изкуствените подсладители са част от живота на почти всеки човек. Те придават сладост на храните и напитките, но без да увеличават тяхната калорийна стойност. Някои хора ги използват по здравословни причини, други, за да намалят теглото си. Дали обаче са безвредни? На този и още въпроси отговори за БНР диетологът д-р Йорданка Господинова. По думите ѝ, първоначалната идея за създаването на изкуствените подсладители е, за да се достави сладост в храната, без да се натоварва с допълнителни калории. От тази гледна точка изкуствените подсладители са сбъднатият сън и мечтата на всички хора, твърди още диетологът, но отбеляза и няколко важни факта:

„Много хора си мислят, че заменяйки захарта с изкуствените подсладители, те са открили панацеята и ще започнат да свалят килограми, реалността обаче е малко по-различна. Доста сериозни меицински проучвания сочат, че хората, които консумират изкуствени подсладители, често имат по-висок индекс на телесна маса и това е парадокс. Какво се случва? ..Някои проучвания водят до извода, че замяната на например напитки със захар с диетичните им версии би помогнало за намаляване на риска от затлъстяване. Но това не е универсално решение. Когато става въпрос и за риска от заболявания, картината става още по-неясна..“

Резултатите от проведени изследвания показват, че всекидневната консумация на храни и напитки, съдържащи изкуствени подсладители, създава 35% по-висок риск от развитие на метаболитен синдром и 67% по-висок риск от диабет тип 2. Изследване, публикувано в Inflammatory Bowel Diseases сочи, че изкуствените подсладители и най-вече сукралозата, увеличават броя на протеобактериите и провокират възпалителни заболявания на червата.

Д-р Господинова препоръчва да сме внимателни по отношение на подсладителите, особено ако подхождаме с идеята за намаляване на теглото.

„Трябва да сме много добре запознати и да четем етикета на храните, да бъдем внимателни и да не подхождаме към подсладителите като към панацея… Напълно в наши ръце е да бъдем отговорни към собственото си здраве.“

Радостина Костова от Видин е диабетик повече от 15 години. Разказва, че предпочита да не ползва подсладители както за себе си, така и за децата си.

„Тъй като трябва да избягвам сладкото, се опитах в началото да ползвам, но видях, че се отразяват зле на здравето ми. Например шоколадът за диабетици се отразява много по-зле, отколкото такъв със захар. Оттогава предпочитам да слагам в нещата, които аз приготвям, по малко мед или захар, но по малко. Другата алтернатива е стевия. Напоследък има един подсладител, който поне на мен ми понася относително добре. Но тези, които са в тъй наречените диабетични стоки, от рода на аспартам и тези, които преди по-генерално наричаха захарин, тях не ги използвам, защото лично на мен се отразяват определено зле. Лекар ми беше обяснявал преди доста време, че това, че няма захар, се компенсира с по-наситени мазнини в съответния продукт, което пък е много вредно за здравето също така. И те са изкуствени. Съдейки по собствения си опит, не използвам изкуствени подсладители, не бих ги давала и на децата си и вкъщи, когато мога, предпочитам да използвам наистина ограничено количество захар или мед, но не и тях“- каза за Радио ВИДИН Радостина Костова.

Въпреки сериозните рискове за здравето, които изкуствените подсладители крият, те се съдържат в редица хранителни и нехранителни продукти. Такива са пастите за зъби, водата за уста, сиропът за кашлица, други лекарства в сиропни форми, дъвки, витамини за дъвчене, алкохолни напитки, салатни дресинги, замразени десерти, бонбони, сладолед, печива, кисело мляко, зърнени закуски, диетични напитки, снаксове, преработени меса и други.

Целия разговор с д-р Господинова може да чуете в звуковия файл.

Image by günther from Pixabay